Преди 100 години на Първия учебен ден: 4 братчета с цървули и боси, но здраво хванали букварите, преуспяха в живота
Според думите му приживе са били тежки времена,но българинът е държал доста на образованието на децата си. "
Книгата на Спас Лесов се споделя " От предишното до наши дни. Историческо проучване на Ръжево Конаре "
В своето историческо проучване за Ръжево Конаре локалният преподавател и публицист Спас Лесов също загатва легендата за баба Черна с нейния жанр Черневи, която бягала от турски преследвания, като обаче я оборва с изказване от 1968 година на един от съвременниците на ранните дни на селото, роденият през 1881 година и умрял през 1970 година член на рода Черневи Тодор Иванов Чернев (Караиванов), който отхвърля историята за баба Черна и свидетелства за история на дядо си, роден през началото на 19 век, че създател на селото е Димитър Чернев от гр. Златица.
Тази версия добива локална значителност през 1969 година след преписка сред Общинския комитет на БКП в Ръжево Конаре и Градския национален съвет в Златица, след която новата версия за създатели на селото става да се одобряват хора от рода Черневи от Златица заради съществуването на идентични имена в двата рода (ръжевоконарския и златишкия) с продължителна последователност, както и непокътнатите мемоари у златишките Черневи за бягство от турски потисничества в Ръжево Конаре и още веднъж връщане на потомци в Златица.
Спас Лесов също предлага своя версия за основаването на селото, като изследва разнообразни писмени документи от интервала 15 – 17 век, в които селото не се загатва, и стига до заключението, че:
„... селото не е съществувало доникъде на 17 век, а първи поданици тук, т.е негови създатели са били няколко (5 – 10) български семейства – турски коняри от незнайни селища, някаква група от (...) привилегировани парадайса, наричани войнуци за разлика от бойците турци. “
Според локална легенда истинското местонахождение на селото е било на мястото на днешните оранжерии. Там конярите гледали конете си, само че по-късно, преселвайки се на мястото на днешното село, те запалили тогавашния си дом – заради което и до през днешния ден местността там се назовава Изгорелите саи.
Първото ТКЗС в България е учредено в Ръжево Конаре, като Георги Димитров лично приел да стане негов патрон.
Ръжевоконарският публицист Спас Лесов загатва за любопитна история с китайска делегация, разказана по време на честването на 100-годишнината на учебното заведение през 1966 година. Голяма китайска делегация от 160 души пристигнала в селото, с цел да прегледа ТКЗС-то. Тогавашният шеф на учебното заведение, който бил начален преподавател, човек на властта и не като „ по-високообразованите безпартийни “, цяла седмица упражнявал преди образователните занятия всички възпитаници да скандират лозунги и приветствия на китайски език в чест на Мао Цзъ Дун. Хората от махалата се чудели какво е това джавкане. Изсъхналите цветя в учебната градина били възобновени с донесени от учениците домашни саксии, които заровили в земята. Тази имитация била обаче елементарно видяна от лидерката на делегацията, зам. министърка на просветата, която ядливо-шеговито подхвърлила: „ Добре сте – като за посетители!? “
